Това е мастото където биват записани случайни или неслучайно открити ръкописи със стихове… Приятно четене:
***
Дъждът се стичаше от Божиите пръсти и създаваше история…
Идолите паднаха под тежестта си.
Само капките роса по техните туловища отразяваха отиващи си облаците.
Напукана земята бе поела с риск за целостта си живот от влагата небесна…
Локвичка в окото на безмълвен исполин отразява небесата…
Бездиханен, ослепял, заслушан само привечер, когато вятърът
се носи над стоманения му стон.
Едно момиченце дойде да погледа отраженията на облаци в очите му.
Тя дойде отдалеч пълна със живот… Тя търсеше водата, живата вода…
Песента на Исполина:
„Няма да ме вдигнат вече на крака… В неделя чувам звук, камбанен звън.
Имам ли уши да чуя? Имам ли очи, за да те видя?…
Подобни на мене да бъдат надяващите се на безнадеждността…
Ще ти покажа облачната мъка на ръцете си…
Не стигам… Не мога да те стигна, Небосвод…
О, бреме от стомана…
Погледни небето отразено във очите ми, Дете,
живата вода в небето горе…
Ще си тръгнеш, мило мое, а при следващия дъжд
от пръстите ми ще се стича тъга и малко щастие,
че вече гледам само към небето. „
Ръката му все още сочи горе – облачните достояния,
където гледат слепите му ириси от метална сплав.
Детето разговаряше със миналото…
То прекоси Града на срутени стихии.
…
Песента на вятъра:
Покажи, Небе, лицето си в огледала от чудеса,
видяни само от децата закъснели от игра.
***
В земята,
където тиха е водата, невидима за жадния…
Там се разхождат всички изкушения,
там бродят древните светии
по злачни пасбища, където суеверен ум трепери,
А тук във теб е пустинята, пред погледа невиждащ…
И да живееш без оазиси във сушата,
и да знаеш че те чака живата вода в Самария,
това е тежестта на свободата.
Да избираш сладостта в пустинята, или насищане с печал,
но всяко друго търсене намира мъничко печал,
и въпреки намирането пак боли от жажда…
Едно единствено намиране насища без остатък…
Живот при тихите води, където минали са други силни в словото,
силните на дело, защото свободата им си имаше Пастир,
и жаждата им утоляване, избрали всички изкушения,
и кръщението с пясък,
и смъртта…
***
препълнени уста от думи
очи препълнени
не сълзи а видяни множество неща
като препълнени със гнили плодове вместилища
мъртва природа
формата на старото дърво
това запомниха очите ми
и виждам
виждам го
сега го виждам
старото дърво
едно от живите неща