на Теодосий
Ще подредиме всичко в името на Бога…
Думите, картините,
пръчки, есенни листа,
косите разпилени, олющената кожа,
прашинките от вълна, котешките, от памук,
масата и столчетата ще сковем наново,
и ще седнем пак притихнали,
утихнали, прималяли от нега,
утешени ще отпуснем
доскоро счупените длани…
И ще въздъхне пак душата ни,
че сме успели пак,
след всичко пак,
след невъздържаните разрушения
на крепости,
отново да градим за Бога,
за Бога да градим стените с хоросан
от сгърчените в огъня ни тухли
и жар да хвърлим във огнището…
Да бъде топло в стаята,
за да посрещаме отново гости,
да дойде Теодосий тихо,
пак да ни почерпи със лукум,
да почувстваме утехата
на неговото „Мдаа…”,
да си спомним думите му
и сянката на ангели
по стените в крепостта.
Comments are closed!
