December 9th, 2008
Преди следващия изгрев
Примирен съм със света,
с ласкателствата на утрешния ден,
с обещания за изгреви над обетована земя.
Руши се крехкото,
падат и последните,
стените на града
под напора на грабители.
Остава глътка въздух,
свободата на вятъра,
усмивката на обещанието,
сянка, смъртна сянка…
Глъхне грохот на криле.
Остава, става тъмно
преди следващия изгрев на утехата…
С търпение спасявам душата си.
Comments are closed!
