Голямото завръщане на аналоговите фотоапарати през последните няколко години е факт. Легендарните огледално-рефлексни камери от 60-те и 70-те години на XX век бяха окончателно изровени от шкафове и мазета и днес обикалят света от ръка на ръка. Ибей е в центъра на този кръговрат, а цените на някои култови модели там скачат до невиждана до скоро висота. Направени да векуват, почти изцяло от метал и стъкло, старите ръчно-фокусни обективи от друга страна се търсят масово от феновете на цифровите безогледални камери.
И докато вечните лидери Nikon, Canon, Pentax и Olympus са добре познати на масовия потребител, а новите цифрови играчи Sony, Samsung и Panasonic печелят все повече пазарна ниша, историята помни и неколцина други имена оставили дълбока диря в историята на камеростроенето. Производители като Minolta, Yashica, Topcon, Chinon и Bronica например конструират едни от най-добрите камери на 60-те, 70-те и 80-те години, но към края на века изчезват от фотографската сцена по една или друга причина.
Снимам на филм повече от 15 години и не мога да се откажа от тази болест. Въпреки удобството на цифровата фотография, страстта по старите камери и красотата на аналоговото изображение продължават да ме привличат. Снимам цифрово в работата си, а на филм – за собствено удоволствие и за личните си фотографски проекти. Както се оказа, двете технологии могат да съжителстват заедно в XXI век.
Minolta e една от любимите ми марки за филмови фотоапарати и обективи, и също така тази, с която имам най-голям опит. Много мои приятели, които тепърва откриват филмовата фотография често ме питат каква камера да изберат за себе си. Ако вече не са се насочили към определена марка, аз винаги им отговарям – Minolta. Качествата на ръчно-фокусните им SLR-и са доказани във времето, а оптиката с марка Rokkor – наистина изключителна. Цените им обаче са често значително по-изгодни в сравнение с тези на Nikon, Canon, Pentax или Olympus. Поради това бих искал да ви представя няколко често препоръчвани от мен огледално-рефлексни тела на марката с техните плюсове и минуси. Ще си говорим само за ръчнофокусни модели, защото ги предпочитам пред автофокусните и ги познавам много по-добре.
Малко история
Minolta е основана в Осака, Япония, през 1928 г. като Nichi-Doku Shashinki Shōten. Едва през 1933 г. познатото име на марката се появява на една камера, копие на Plaubel Makina, наричана просто „Minolta.“
Компанията днес е може би най-известна с производството на първата в света SLR камера с интегриран автофокус за 35мм филм – Minolta (Maxxum) 7000 през 1985 г. През 2003 г., Konica Corporation се слива с Minolta за да образуват днешната Konica Minolta. На 19 януари 2006 г., Konica Minolta обявява, че напуска фотографския пазар за камери и обективи, и продава част от своя бизнес заедно със заводите си на технологичния гигант Sony.
Minolta става популярна с много свои технически нововъведения и въпреки, че не е директно ориентирана към професионалната ниша, като Nikon например, често пише правилата на играта в голямата индустрия наречена фотография.
До средата на 50-те години, компанията произвежда редица средноформатни, мехови, TLR и 35мм телеметрични фотоапарати. През 1958 г. представя своя първи SLR – Minolta SR-2, година преди появата на Nikon F.
По това време Pentax (Asahiflex, 1952 г.), Miranda (Miranda T, 1955 г.) и Topcon (1957) са единствените японски производители на SLR фотоапарати. След втората световна война тази ниша е освободена от немските компании, които са в тежко финансово положение, а и множество техни патенти стават обществено достояние. От средата на 50-те години SLR-те като тип камери вече започват да изместват телеметричните поради множество техни предимства и търсенето им рязко нараства сред професионалистите. Въпреки, че първите успешни камери от този тип са европейски: Kine Exakta (1936), Rectaflex (1948), Contax S (1949), постепенно идва златното време на японското „камеростроене”. Телеметричните камери на Leica и Zeiss Ikon доминирали пазара до този момент постепенно биват изместени от нови огледално-рефлексни „японци с чуждоземни имена”.
През 1962 Minolta пуска на пазара модела SR-7 – първата в света 35mm SLR камера с вграден CdS за измерване на експозицията. Minolta се превръща в един от сериозните играчи на пазара на огледално-рефлексни фотоапарати.
(следва продължение)