Бързат нощите и дневните и още, те…
Остава сам,
умората, задъхани събития, мечти…
Храна единствено са спомените.
Спомня си за спряло време,
за сън и за безвремие,
когато всичко спира за минута
си спомня първата любов…
Бързо!
Ще си починем после,
ще се успокоим в градината
на нашите удобни удоволствия…
Години, изпуснатите знаци…
Профучаването на червено…
Къде си?
Някой спомня ли си?
Ти ли си?
Храна единствено е детството.
Спомня си…
Гладува любовта му.
Излъган от индустрия на малките любови,
Които и в количество на правят истинска любов.
