Красота, която наранява погледа ми
Затварям си очите рязко
За да не виждам по-далеч от детството
когато не знаех що е зло
не различавах и добро
А всичко беше цяло
Дърветата посред градината
Късах плодовете им без страх
И слушах с ококорени очи
Музиката на вселената
Сега боли от красота,
която иска
да бъде притежавана
Понякога я виждам
как се преоблича нощем
как сваля своите дантели
как заспива гузна
като всяка евтина лъжа
Иска ми се да й кажа,
че така е по-желана
Красота, която спи