***

Ще подредиме всичко в името на Бога…
думите, картините, клони, есенни листа,
косите разпилени, олющената кожа,
прашинките от вълна, котешките – от памук,

масата и столчетата ще сковем наново,
и ще седнем пак притихнали, утихнали,
прималяли от нега, утешени ще отпуснем
доскоро скършените длани…

Ще въздъхне пак душата ни,
че сме успели пак, след всичко, пак,
след невъздържаните разрушения на крепости,
отново да градим за Бога,

за Бога да градим стените с хоросан,
от сгърчените в огън тухли,
и жар да хвърлим във огнището…
Да бъде топло в стаята,
за да посрещаме отново гости,

да дойде тихо любовта,
пак да ни почерпи със лукум,
да почувстваме утехата
на нейното присъствие…

Да си спомним думите
и сянката на ангели
по стените в тази стая.

24.10.2002 г.
с редакция