Душата ми копнее за реките
които ваят камъчета
По пусти планини и хълмове
Където любовта на Сътворението
още си личи напролет
Тогава помня как
Бос и мокър върху топлата земя
Как дадох име
На всяко цвете, всеки камък
И на всички зверове уплашени
Трептяха всички елементи
от ехото
от равновесие успокоени
Ръката ми погалваше водата
а теб те нямаше
Опиянен от радост не усещах песъчинката
Жаждата си че те няма
В музиката на планетата
Бродих като младенец
през земите на невидимия господар
Усмивката бе моето лице
Тогава те видях насън
И душата ми смутена и объркана
бе тръгнала на път веднага с утрото
В океани до колене
в утробата на риба
на крилете на надеждата
Усещах че и ти по същата земя вървиш
И бродиш
Когато твоят силует видях сред топлата гора
Усмивката бе твоето лице
Първото което каза ми
а не знаеше езика ми
бе че ме познаваш от съня си
И че тръгнала си да ме търсиш с утрото