Мъглата над града настъпва от морето
Тишина след полунощ и вълни от течен пясък
Звукът от въгленчето на цигарата
и капките на старата чешма
са единствената ти утеха
Спокойствието на издишване и вдишване
Вглеждаш се в сумрака на последните угаснали фасади
Спят кротко дъщерите
Майките сънуват бъдеще
А бащите нямат сънища
Нахлува със мъглата омаята на миналите дни
По вълните бавно идва топлина и мирис на море
Нега
И тази нощ
Защо се връщаш в спомена?
Защо не чуеш тихите води сега?
Защо не си сега и тук?
Защо вкусът на пепел и тъмата те отнасят толкова далеч?
Тогава той ми отговори
Защото истинското щастие е в спомнянето