Украшение върху главата ти
Като хваната във шепа мълния
Усмихваш се
Виждам, още стъпваш по водата

С ореол от слънце и капчици от утринната влага
С дъх на хумус и треви под стъпките
С буболечки между пръстите
Стоиш и се усмихваш

Не помниш ли смъртта?
Рано е за смисъла
Ще почакаме до друго лято
С други небеса, друга песен и река

Все още не си разбрала, че водите винаги са същите
Обикалят глобуса и пак са в шепите
На устните, в очите ти

Но рано е за смисъла
Да знаеш тайните е рано
Сега се отпусни по тихата коприна на реката
И остави да се пързалят капките по мократа ти длан

Някой ден ще разбереш
че тази капка бе в очите на небето някога
Преди да бъдеш сътворена

Но рано е за тайните
За смисъла и за смъртта е рано
Сега усмихваш се на детството
Което трае цял живот

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *