Едни коси по вятъра,
песъчинки от звезда

Загубила е блясъка си някога
и сега прахът й по вълните е,
в блясъка, очите,
и тупти в сърцето

Звезден прах и светлина, смъртта
на една звезда е материята на смеха ти

Вселената и всички мъглявини далеч
сега плуват по вените ти

Младостта ти се носи от мига на Сътворението
Големият взрив отеква в малкото ти сърце
А косите ти ухаят до края на Mирозданието

Така ще бъде винаги
на този бряг,
на който ще ти се радва Господ,
на милото Си,
на творението на ръцете Си

Ще те гледа отвъд Вселената
и дори ще плаче
защото Любовта и болката Му
са за теб

Велики понеделник
29 април, 2013 г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *