Струнен шепот
Вейки спят, отдъхват си
върху линия от време
Капе сушата,
а ти сега се смееш
Докога?

Вълнува се сърцето
Жадува вятър, слънце и приятел
И душа
Но изтъркани са думите
Немее
Пастирите в полето по-близо са до истината
Тревите в стъпките им пеят

Като прашни птици
Мислите се крият в дупки
Жадуват за любов като деца

Да бъдат нежно сътворени
Да им бъде казано
Приказка да им прошепне някой
Да се развълнуват като дъщери
От завръщането на бащата
Да ги завие топло някой силен в слабостта им

Да се завърна у дома
С длан да събера праха по книгите
Истории за мойто сътворяване

Да бъда сам
Да чуя тихите му стъпки
На бащата
Който се прибира закъснял

Велики понеделник
29 април, 2013 г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *