думите на съвестта

Твърде силни думи. Твърде силни…
За всяка мисъл отговор ще иска съвестта.
Вятър в очите ти…
Иска погледът простор.
Духът ти иска своята храна…

Излез. Не говори.
Ще се срещнем там, в края на дните.
Където се събира свитъкът на времената.
Където ангелски ръце ще приберат
небето и земята.
Където думите са слаби.

Там ще те срещна…
Тогава спомни си думите на съвестта,
спомни си лъжата,
която каца по раменете на минувачите.
Бълват лъжа газови камери.
А твоите очи,
незадавени от техните думи
стоят все така отворени,
както и преди.

Твърде силни думи,
а всъщност немощни и празни.
Не ще оцелеят под напора на вятъра.

Преди следващия изгрев

Примирен съм със света,
с ласкателствата на утрешния ден,
с обещания за изгреви над обетована земя.

Руши се крехкото,
падат и последните,
стените на града
под напора на грабители.

Остава глътка въздух,
свободата на вятъра,
усмивката на обещанието,
сянка, смъртна сянка…

Глъхне грохот на криле.
Остава, става тъмно
преди следващия изгрев на утехата…
С търпение спасявам душата си.

Пътят на слепците

Глутница пастири ме срещат всеки ден,
във вълчи кожи водят стадата.

Слепци водени от тънка светлина.
Един извади сърцето си…
Угасна бързо.
Звезда над хълмове.

Ти не видя,
не успя да видиш
знаците на хората с тъмни очила.
Безсмъртните на този ден
умират в утрешния.

Бедни са словата им
в земя богата на мед и мляко.

Още се надявам да премина през градината
по пътя на слепците.

Звезда над хълмове.