April 9th, 2008
(без име, за сега)
Живея с болката, която ме лекува.
Пустинята и сухотата
на мойта радост… Нараства силата ми в немощта.
Една подадена десница ме издига от прахта,
където усета, водата, са илюзия по устните.
Жаждата разкъсва, изгаря с силата на пламък.
Аз търся болката, която ме разтърсва.
Сухотата от която не жадувам.
Страданието в което
окото става бистро, като окото на поток.
Усещам болката, но не смъртта.
Аз виждам със очите
на прекосилият пустинята.
