Филма за живота на Джони Кеш - Walk The Line, доста ме впечатли. Малцина са тези които са преживели славата като него и са стигнали до неговите прозрения. След това гледах клипа на Hurt. …Нямам какво да добавя… толкова чиста и дълбока лирика за болката и покаянието. Препоръчвам.
Няма ли някой
да подаде ръка на удавника?
Няма ли кой да прелети над бездната?
Няма ли с кой да прекосим пустинята на разкаянието?
Да скитаме по пътищата на света,
да избродим всички изпитания
и да стигнем края заедно…
Когато вратите се отворят
и видим само гърба на надеждата,
обърни лице към мен да се простим.
Нека топлината на дланта ти
винаги ме топли.
Бъдните поколения
едва ли ще дочакат равносметката.
Когато всички птици избягат от градовете.
И кални потоци потекат по улиците.
Можем само да стоим
и чакаме с чисти сърца.
Да простим на враговете си
ножа о кокъла.
Тогава ела и ме целуни,
защото това е спомена,
който искам да запазя от теб.
Любов по средата на гнилия свят.
Бъдните поколения
ще наследят земята.
Дълъг е хоризонта на чакащият милост.
Нямам криле, Ангеле,
като теб да избягам от похотта на света.
Кръщение с пясък за умиращия…
Посети болния в калта,
за да чуеш мъдростта на изгнаника.
Днес ще се родиш от вода,
а във вечността си роден от Духа,
който броди където поиска.
Милост или жертва?
Дълъг е хоризонта на милостта,
когато ръката се протяга
към дъното на унижението.
Прелети над мен, Ангеле,
да се скрия под сянката ти.
В тихото на твойте криле,
вятър пълни дробовете ми с милост.
Един хоризонт по който вървя
омилостивен…
Търси сърцето покой в суетата,
но суетата е вяра в празни неща.
Кух е тътена на гордостта.
Търсят умовете мъдростта на новините,
но намират само екот от падащи крепости.
Съзнанието не съзнава знание,
а само сянката на ехото.
Само търсещият
в себе си намира вечността
и смисъла на времената.
И Бог е неговият пламък.
Негови криле във пустощта.
Дълга е пустинята
за да я извървиш самичък.
Имам сън,
видение за бряг,
песъчлив отрязък свобода,
където можеш да поплуваш с някой друг.
Границата между сън и ококорване
е като между пясък и вода,
пресичаш и превръщаш се в медуза.
Колко ли медузи стъпкахме по пътя?
Мъртви вече.
Нека пътят ни покаже милост към медузите.
В невидимото цветовете влюбен съм.
А любовта е действие и непрестанен път.
Живот е любовта
в светлина
без сянка на отдръпване.
На изгрев слънце ще посрещна влюбването.
Светлина, която пада вечно,
прави сенките в дърветата красиви.
И езерото в нашто утро
синьо оцветен е сън,
дъга на вечността
в абстракцията на безметежността.
Защото вярата е безметежен стих,
разлят пейзаж в мастилени вълни
с човека, който е за мен един.
Ах, утрото,
защо обичам толкоз много този свят,
в който разума съмнява се,
а пък сърцето вярва безконкретно.
