May 31st, 2007
Обитаемият град на изток
Обитаемият град на изток,
град на светлините…
Където стъпалата на деня
поемат леки стъпки на деца,
криле на ангели, очи на старци.
Вратите на дома посрещат живите…
Горният град,
където слънцето и сенките
стихват по белите камъни,
където храмовете скланят глави един други
и с топлите устни на зората ти казаха:
- с Богом…
Обитаемият град на изток,
където свършва небето зад хълмите,
където душата ти бе заспала като дете
в града,
където времето пропуква се в стъклата
и децата привечер са мъдри старци,
а пък старците - събуждат се деца.
