От Честъртън
Доста лесно е да направиш графика на живота на черен фон, както правят песимистите,
а след това да поръсиш няколко прашинки звезден прах - тук-там, където се случи,
или в буквалния смисъл на думата - без значение къде.
Съвсем лесно е да направиш и друга схема върху бял лист,
както правят /други/, и да обясниш, или да потърсиш някакво обяснение,
за ония точки и петна, чието наличие трудно може да се отрече.
Накрая може би най-лесно от всичко е, да кажеш като дуалистите,
че животът е като шахматна дъска, върху която двата цвята са по равно,
и е все едно дали ще твърдиш, че това е черна дъска с бели квадрати,
или черни квадрати върху бяла дъска. Но всеки дълбоко в себе си чувства,
че нито една от тези скици не прилича на живота,
всеки чувства че не може да живее в никой от тези светове.
Честъртън, “Вечният човек”
