Ясен Иванчев, добър приятел и любим художник

С Ясен се познаваме отдавна. От времето когато в Поморие, хората които слушаха ъндърграунд музика се знаеха помежду си и разменяха касетки от ръка на ръка. Тогава разбрах, че Ясен свири в дарк уейв група, мъничко от която той с неохота ми пусна тогава. Освен това по-късно разбрах че е рисувал обложката на първият албум на Артерия. И когато вече в София попаднах в “ателието” му, всъщност тясна стая затрупана с картини, икони, книги и албуми, както и всевъзможни изрезки навсякъде, окончателно придобих представа що за човек е г-н Иванчев.

Споделям с вас някои мои любими негови картини:

Домът на Диоген

Крепост

Timetravelers

Чудото на Свети Макарий

Шаферка или принцеса?

Ето няколко снимки на Рада като шаферка на сватбата на брат ми. Денят е 9 септември, градът е Поморие, а сватбата е на Любо и Милена. Беше чудесно време, слънчево и весело.

Малко снимки от сватбата тук. 

Преписи от бележниците

Решил съм периодично да разравям старите бележници и тетрадки и да вадя на бял свят разни неща.
Една от многото неосъществени идеи е “Книгата на Нищий” - разни поетични неща, посветени или повлияни от ранното християнство, древните светии и различни събития от древността и Средновековието. Този измислен герой, наречен Нищий, всъщност е нещо като събирателен образ на Преданието… Той е присъствал на всички тези места и събития и е записал за поколенията най-същественото, за съжаление до нас са достигнали само фрагменти от текста…

Преподобният

на Св. Симеон Стълпник

Градът бе толкова далеч

и толкоз близо…

Духът му се издигна над полето.

Издигна преподобният ръцете си,

очи които знаят истината.

Змията се увива

около колоната на храма.

Издигни ръце, очи,

далеч е храмът,

е руини.

Издигни ти своя стълб

все по – високо,

по- високо…

И градът

/ е толкова далеч /

ще дойде да се поклони.

Но ти не слизай,

има време.

Змията се увива

около колоната.

Св. преподобни Симеон Стълпник
Роден е през 357 г. в областта между Сирия и Киликия, в Мала Азия. Произхожда от семейство на благочестиви родители християни. Св.Симеон прекарал на стълб, построен от него самия, няколко десетки години. Починал блажено на 103-годишна възраст през 460 г.

Нещо, което написах снощи…

Непрестанни изгреви

Далеч е душата, която търсеше вятъра.

Дори тиктакането нощем има друга музика.

Все още копнея да се завърна…

Прибоят на ехото,

счупените саксии с мушкато от вятъра

са символ на спокойствие.

Там където се роди душата.

Спят изгревите.

Винаги сънувам.

Колко много залези помнят очите

и колко малко изгреви…

А не е редно, казват старите книги…

Светлините винаги се раждат

и никога не гаснат.

Къде си?

Който четеш душите на будните?

Не спят, които вярват в изгревите.

Винаги сънувам бряг

с непрестанен изгрев

и стъпки на създания по пясъка.

Бряг.

Винаги е бряг.

Винаги, разхождане по пясък.

Винаги е хоризонт.

Какво означава Галилейското езеро?

Планината на Преображението?

Обетована земя с реки от мед и мляко,

планините всъщност са хълмове,

а моретата са всъщност езера…

Човече, колко лесно е

да се наречеш Най-малък.

Колко е, наистина.

Колко важно е да ослепееш,

за да прогледнеш отначало.

За да узнаеш че има някъде

непрестанни изгреви.

София, 14 септември

Проба, проба, 1, 2, 3… или едно ново начало.

Това трябва да бъде дневникът ми… Отдавна си мисля за това. Най вече ми е липсвало място, където да споделям разни неща с приятели, основно разни текстове и снимки. Така ще имат по завършен вид и реализация. Благодаря на Петър за помощтта и на Митко за примера. Наслука Skumata!