Една разходка из Древния град… Хора, улици, църкви и джамии, рибния пазар, впечатления в 30 черно-бели снимки. Пролетта на 2009 г. Тук

Думите, картините,
пръчки, есенни листа,
косите разпилени, олющената кожа,
прашинките от вълна, котешките, от памук,
масата и столчетата ще сковем наново,
и ще седнем пак притихнали,
утихнали, прималяли от нега,
утешени ще отпуснем
доскоро счупените длани…

И ще въздъхне пак душата ни,
че сме успели пак,
след всичко пак,
след невъздържаните разрушения
на крепости,
отново да градим за Бога,
за Бога да градим стените с хоросан
от сгърчените в огъня ни тухли
и жар да хвърлим във огнището…

Да бъде топло в стаята,
за да посрещаме отново гости,
да дойде Теодосий тихо,
пак да ни почерпи със лукум,
да почувстваме утехата
на неговото „Мдаа…”,
да си спомним думите му
и сянката на ангели
по стените в крепостта.

Ех, че хубаво се вижда!

Еличката с едно “хенд-мейд” куче, досущ като истинско!

Разни феи и принцеси…

Човечетата на Деница.

Котки - възглавници…

…

Как се правят визитки от ръчна хартия.

Посетихме Кюстендил за събота и неделя. И за разлика от дъждовната и студена събота, неделята се оказа прелестна. Оставихме жените и децата да се радват на пикник с ранните кюстендилски череши, а ние с Влади потеглихме в търсене на няколко стари църкви в района. Ето на какво се натъкнахме:

Св. Георги в Колуша, кръстокуполен храм от 10-11 век, има запазени стенописи от 11-12 век. Църквата е реставрирана.

Св. Архангел Михаил до село Горановци, малък еднокорабен храм, вероятно от 14-15 век със запазени стенописи от същия период. Интериора на храма е в много лошо състояние.

А ето какви къщи има в село Горановци!

Св. Димитрий в село Драговищица, чудесен възрожденски храм с три купола и камбанария, построен през 1880 г. Според местните хора, иконостаса е рисуван от Станислав Доспевски.

В село Шишковци се натъкнахме на тази прекрасно реставрирана църква от 1895 г.

На 18 февруари от 18:30 ч. в Галерия Кръг+, София, ще се открие изложбата “Отпечатъци”. Експозицията ще представи творчеството на Георги Георгиев/1881-1956/ - бащата на българската художествена фотография, както и фотографии на съвременни автори вдъхновени от големия майстор. Всички фотографии са изработени в духа на старите фотографски техники, наричани още благородни процеси (Albumen Print, Bromoil, Cyanotype, Salted Paper Print, Gum Bichromat Prnt …). Ще имате удоволствието да видите работите на 11 съвременни автори, членове на групата Ratts of the capital и фото група НАОС, работещи с благородни фотографски техники (Александър Богданов, Велислава Стойчева, Венета Захариева, Владислав Лепоев, Петър Влахов, Милован Колев, Димитър Граматиков, Веселина и Пенко Скумови, Иван Ненчев и Михаил Лозанов). Техните творби са израз на почит към творчеството на големият български фотограф.

Г. Георгиев е един от малцината представители на пикторализма и символизма в Българската фотографията от началото на XX век. За пръв път ще бъдат показани негови уникални фотографии в естетиката на тези почти непознати в България художествени течения.

За Георги Георгиев:

“Георги Георгиев е роден в гр. Казанлък. Първите си познания по фотография получава като дете от баща си Стоян Георгиев, автор на първите български ръководства по фотография (1989 и 1904 г.), сътрудник на списанието “La Photographie Francaise” и създател на първото фотолюбителско дружество в България. Още през 1903–1904 г. Георги Георгиев издава три монографии: „Фотографията и военното дело”, „Приложение на фотографията в археологическите изследвания” и „Съдебното следствие и фотографията”.

Георги Георгиев е един от първите фотографи, заснел киноснимки по време на Балканската война при обсадата на Одрин. През Първата световна война, като летец-наблюдател, прави първите аероснимки на гр. Солун в тила на френската армия. През 1917 г. като помощник началник на училището за летци, преподава „Теория на летенето”, „Въздухоплавателна метеорология” и „Аерофотография” и издава учебник по аерофотография и фотограметрия. През тази година създава и първата си голяма творба – портрет на летеца Симеон Петров.

През 1924 г. печели сребърен медал и почетен диплом в конкурса на сп. “Photo et Cinema”, след което се зареждат медали и отличия в Париж, Берлин, Виена, Милано и др. След войната работи като юрист-консулт в Българската земеделска банка, като продължава активно да се занимава с фотография, изнася фотографски беседи и провежда над 30 курса по фотография. Публикува статии в наши и чужди списания. Заедно с Бончо Карастоянов и Пенчо Балкански поставя началото на актовата фотография в България. Владее до съвършенство режисурата и перфектното осветление и постига изразяването на сложни душевни състояния както в ателието, така и на открито.

През 1950 г. по инициатива на Георги Георгиев се създава първото Държавно полувисше училище за кинематография и фотография, на което е директор и преподавател. През 1953 г. поставя началото на фотопериодиката у нас с уникалното издание „Фотовести” и организира първата национална изложба по художествена фотография. До края на живота си провежда курсове за професионалисти за ДП „Българска фотография”. През 1956 г. започва своя тритомен труд „Основи на реалистичното фотоизкуство”, който не довършва.”

Използвани са материали от книгата на Петър Боев „Фотографско изкуство в България (1856–1944)”, 1983 г.

Още инфо: Тук.

Твърде силни думи. Твърде силни…
За всяка мисъл отговор ще иска съвестта.
Вятър в очите ти…
Иска погледът простор.
Духът ти иска своята храна…

Излез. Не говори.
Ще се срещнем там, в края на дните.
Където се събира свитъкът на времената.
Където ангелски ръце ще приберат
небето и земята.
Където думите са слаби.

Там ще те срещна…
Тогава спомни си думите на съвестта,
спомни си лъжата,
която каца по раменете на минувачите.
Бълват лъжа газови камери.
А твоите очи,
незадавени от техните думи
стоят все така отворени,
както и преди.

Твърде силни думи,
а всъщност немощни и празни.
Не ще оцелеят под напора на вятъра.

Примирен съм със света,
с ласкателствата на утрешния ден,
с обещания за изгреви над обетована земя.

Руши се крехкото,
падат и последните,
стените на града
под напора на грабители.

Остава глътка въздух,
свободата на вятъра,
усмивката на обещанието,
сянка, смъртна сянка…

Глъхне грохот на криле.
Остава, става тъмно
преди следващия изгрев на утехата…
С търпение спасявам душата си.